В разговорния език „свързано лице“ е широко и относително понятие. Двама души могат да бъдат свързани чрез приятелство, роднинство, общ бизнес, професионална среда или поредица от общи познати. Приятелят е на едно ниво отстояние, приятелят на приятел — на две, а приятелят на приятел на приятел — на три. Изследванията на големи социални мрежи показват, че между двама случайно избрани души често има само няколко междинни връзки. За България няма пълно изследване, но може разумно да се предположи, че типични двама души са свързани през около четири или пет приятелски връзки.
Това обаче не означава, че всички хора по тази верига са „свързани лица“ в правния смисъл. Приятелят на приятел може действително да окаже влияние върху дадена сделка, без между страните да съществува формално роднинство, участие в капитала или управленска зависимост. Обратно, законът може да обяви две лица за свързани, въпреки че те почти не общуват, нямат общ икономически интерес и не могат реално да си влияят.
Следователно разговорната свързаност е мрежова, постепенна и зависима от конкретната ситуация. Правната свързаност обикновено е бинарна: лицата или са свързани, или не са. Именно тук възниква напрежението между социалната реалност и юридическата конструкция.
Формална свързаност без действителна близост
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс използва сравнително широка дефиниция. Като свързани могат да бъдат третирани съпрузи и определени роднини, работодател и работник, съдружници, търговски представител и представляван, дарител и надарен, лица с общо участие в управлението, както и дружество и лице, притежаващо повече от 5% от акциите или дяловете с право на глас.
Това означава, че пасивен акционер с 6% участие може формално да бъде свързан с дружеството, независимо че няма представител в управлението и не влияе върху решенията му. Работодателят и редови служител също са свързани по силата на закона, макар служителят да няма никаква възможност да определя цените или търговската политика на работодателя. Двама съдружници могат да бъдат формално свързани, въпреки че са в конфликт и защитават напълно противоположни интереси.
Следователно формалната свързаност не доказва сама по себе си съгласувано поведение, необичайни условия или избягване на данъци. Тя е само предварителен индикатор за риск.
Възможна е и обратната ситуация. Две лица могат да не попадат ясно в законовия списък, но да са фактически зависими чрез дългогодишно приятелство, неформална договорка, икономическа зависимост или посредници. Формалната собственост може да бъде разпределена между различни лица, докато действителното влияние се упражнява от човек, който не присъства в документите.
Затова понятието не може да бъде напълно изчерпано чрез роднински степени, проценти на участие и длъжности. Влиянието не винаги следва формалната структура.
Различният подход на счетоводните стандарти
МСС 24 „Оповестяване на свързани лица“ използва по-функционален подход. Той разглежда свързаността спрямо конкретното предприятие, което изготвя финансовия отчет. В центъра са контролът, съвместният контрол, същественото влияние и участието в ключовия ръководен персонал.
По този модел не всеки служител е свързано лице. Такъв обикновено е човекът, който има правомощия и отговорност да планира, ръководи и контролира дейността на предприятието. Не е достатъчно и две дружества просто да имат общ директор или да работят интензивно помежду си. Голям доставчик или клиент не става автоматично свързан само поради икономическата зависимост.
МСС 24 включва и близките членове на семейството на контролиращо или управляващо лице, но разглежда дали тези хора могат да му влияят или да бъдат повлияни от него. Това е по-близо до икономическата същност, макар да изисква повече професионална преценка.
Така едно лице може да бъде свързано по ДОПК, но да не е свързано по МСС 24. Възможно е и обратното — например фактически партньор на контролиращо лице или дружество, предоставящо услуги на ключов ръководен персонал, може да попадне в счетоводната дефиниция, без непременно да е обхванато по същия начин от формалната данъчна дефиниция.
На практика предприятията са принудени да поддържат различни списъци: един за данъчни цели, друг за финансовото отчитане, а понякога и допълнителни списъци за обществени поръчки, конфликт на интереси, банково регулиране и мерки срещу изпирането на пари.
Защо системата е толкова бюрократична
Широките определения имат разбираема цел. Сделките между лица, които могат да си влияят, невинаги се сключват при условията, които биха договорили независими страни. Чрез занижени или завишени цени могат да се прехвърлят печалби, активи и данъчни задължения.
Проблемът е, че законодателството често смесва три различни въпроса:
1. Съществува ли някаква връзка между лицата?
2. Позволява ли тази връзка действително влияние върху сделката?
3. Причинява ли сделката намаляване, отлагане или прехвърляне на данък?
Когато само първият въпрос автоматично задейства тежки изисквания, предприятията трябва да документират голям брой отношения с минимален или никакъв фискален риск. Така администрацията също получава огромен обем информация, в който съществените случаи могат да се изгубят.
Бюрокрацията не се състои само в подаването на декларации. Необходимо е постоянно проследяване на роднински отношения, промени в собствеността, управителни органи, непреки участия, групови структури, договори, салда и сделки. Една и съща операция може да се анализира по няколко различни определения и за всяко от тях да се достигне до различен резултат.
Формалните правила дават правна сигурност и ограничават произвола на администрацията. Но когато обхватът им е прекалено широк, те превръщат свързаността от инструмент за откриване на риск в самостоятелна административна тежест.
Националната данъчна граница и реалният риск
Най-големият риск обикновено възниква, когато стойност напуска дадена данъчна юрисдикция. Чрез вътрешногрупови цени, лихви, лицензионни възнаграждения, услуги или прехвърляне на нематериални активи печалбата може да бъде насочена към държава с по-ниско облагане. В такива случаи засиленото оповестяване и изследване са напълно оправдани.
Но не е достатъчно сделката просто да остане в същата държава. И вътрешна сделка може да прехвърли данъчна основа към дружество с натрупани загуби, освободено от облагане лице, физическо лице собственик или предприятие с различно право на данъчен кредит по ДДС. Продажбата на имущество под пазарната цена на собственик може да представлява скрито разпределение на печалба, въпреки че нито имуществото, нито парите напускат страната.
Затова по-точната граница не е между национално и международно, а между различни данъчни периметри. Сделката е рискова, когато позволява стойност да премине към лице с различна ставка, режим, данъчна загуба, освобождаване или ограничена прозрачност.
Какво може да се подобри
Понятието „свързано лице“ не трябва да бъде премахнато, а да бъде поставено на правилното място. То трябва да бъде сигнал за възможен риск, а не автоматично доказателство за нарушение или основание за еднаква документационна тежест.
На първо място, законодателството може ясно да отдели свързаността от данъчния ефект. Корекция следва да се прави, когато са налице едновременно възможност за влияние, отклонение от пазарните условия и действителен или потенциален данъчен резултат.
На второ място, може да се въведе степенуван режим:
- рутинните вътрешни сделки с ниска стойност да подлежат само на минимално оповестяване;
- за стандартни услуги и финансиране да се използват предварително определени пазарни диапазони;
- сделки в рамките на една данъчна група, при еднаква ставка и без използване на загуби или освобождавания, да бъдат освободени от подробна документация;
- вътрешните сделки с данъчна асиметрия да преминават през опростена проверка;
- трансграничните и високорисковите сделки да подлежат на пълна документация;
- сделките с нискоданъчни или непрозрачни юрисдикции да бъдат предмет на засилен контрол;
- големите прехвърляния на нематериални активи, финансиране и бизнес функции да се проверяват независимо от формалната граница.
На трето място, данъчните и счетоводните определения могат да бъдат изградени върху общо ядро: контрол, съвместен контрол, съществено влияние и ключово управление. Към него отделните закони могат да добавят само необходимите за тяхната цел специални категории. Това би намалило нуждата предприятията да поддържат няколко несъвместими системи.
На четвърто място, информацията за собствеността и управлението може да се извлича автоматично от публичните регистри. Предприятията не би трябвало многократно да декларират данни, с които държавата вече разполага. Те следва да допълват само информацията, която не може да бъде установена служебно — например фактическо влияние, необичайни договорни условия или наличие на данъчна асиметрия.
Накрая, вместо всяко формално свързано лице да се третира като еднакво рисково, администрацията може да използва комбинация от материалност, посока на плащането, данъчна ставка на получателя, използвани загуби, вид на актива и прозрачност на структурата.
Заключение
В социалния живот почти всички хора могат да бъдат свързани през няколко общи познати. Това не ги прави автоматично свързани в икономически или правен смисъл. Същевременно липсата на формална връзка не гарантира липса на реално влияние.
Данъчното законодателство предпочита широки и конкретни категории, защото те се установяват по-лесно. Счетоводните стандарти обръщат повече внимание на икономическата същност, но изискват професионална преценка. И двата подхода имат основание, но съчетаването им създава значителна бюрокрация.
По-ефективната система би започвала не с въпроса „има ли някаква формална връзка“, а с въпросите: „може ли тази връзка да повлияе върху условията“, „има ли отклонение от поведението на независими лица“ и „премества ли се данъчна основа между различни данъчни периметри“.
Така контролът може да бъде насочен към сделките с реален риск, а обичайните вътрешни отношения да се регулират чрез по-прости, общи и предвидими правила. Целта не е по-малко данъчен контрол, а по-малко формалност там, където няма данъчна вреда, и повече внимание там, където действително се прехвърля стойност.